(Заглавна снимка на Попай)
Преди да се хвърлим в дълбоките води на обучението на кучета е хубаво да си припомним някои неща свързани с историята им и с нашата връзка с тях. Така ще имаме една добра основа, върху която да градим знания как да научим на някои основни команди вечно непослушните ушатковци.
Историята на кучетата
Кучетата са опитомени от близки до вълците прародители преди около 14-15 хиляди години. Общата идея е, че хората целенасочено опитомили кучетата като крадяли малки вълчета от леговищата им, а после развъждали само онези, които харесвали. Разбира се, самата идея изглежда доста опасна, тъй като статусът в глутницата на вълците се променя само чрез агресия, което значи, че дори да са откраднати като малки, те могат да се нахвърлят върху стопаните им, които са ги отглеждали толкова много време.
Друга теория е, че когато хората са започнали да се установяват за постоянно на дадени места, вълците са преравяли боклука като начин за намиране на храна. Тези, които се страхували най-малко и се държали по-приятелски към хората оцелели и така гените им се възпроизвеждали все по-често в следващите поколения. Стигнало се до там, че те се приближавали все по-близо до хората и се страхували все по-малко до момента, в който хората започнали да ги развъждат избирателно.
Разликата между кучето и вълка
Вълците и кучетата имат инстинкт за улавяне на плячка. Но докато при вълците издаването на звуци като пискане или квичене или странните движения могат да доведат до смъртоносно ухапване, то това най-много да обезпокои кучетата.
Докато кучетата тичат след котките и пискащите деца, то всички вълци са готови да се нахвърлят върху децата, независимо дали те издават някакви звуци или движения. Кучетата са адаптирали инстинкта си да улавят плячка към нуждите на хората. Техният инстинкт е насочен към пазене на стада, ловуване и донасяне на играчки.
Йерархията при вълците е доста различна от тази при кучетата. Докато кучетата могат да прояват агресия към хората, това поведение може да бъде опитомено и често е доста предсказуемо. То се появява в специфични ситуации, в които кучетата проявяват надграждащи се признаци като се започне от леко ръмжене, настръхване на козината, оголването на зъбите и прочие. При вълците това поведение е по-опасно и прикрито. Много често хората, които не са експерти, не могат да го разпознаят. В парковете, където се гледат диви вълци, хората, които се грижат за тях ежедневно влизат в екип от двама човека и имат забрана да влизат ако са ранени или болни.
Социализацията
Защо социализацията е важна
Социализацията е едно от най-важните умения, които кучето ви може да придобие, докато все още е малко. Кучетата не знаят инстиктивно как да се държат в група, подобно на хората, които за пръв посещават елегантно вечерно парти. Между 3 и 12 седмица от отглеждането на кучо е периодът, в който се научава как да се държи с различните видове животни; научава кои са приятели и кои не, и ако има добър опит с други непознати кучета разбира, че събратята му по принцип са приятелски настроени.
Както учтивите хора се ръкостискат, когато се срещнат за пръв път, така и социализираните кучета са спокойни, когато се запознават едни с други. Главата им е наравно разположена с тялото, ненаведена, а очите гледат леко настрани. Опашката им се размахва леко напред и назад или в кръг или арка. От друга страна, когато главата е държана високо и е придружена от втренчено гледане към другото кучe, това е индикация за превъзбуденост. Наперената опашка също е символ на превъзбуденост и често не значи, че кучо си търси приятели.
Някои кученца са сърдечно приятелски, но въпреки това създават неприятности, защото си мислят, че всички кучета искат да играя и се радват да ги видят. Тяхното насилствено “Здравей” е опасно нарушаване на кучешкия етикет, което може да накара едно срамежливо куче или такова, което не е свикнало на такива поздрави, да го приеме като заплаха. Кучета, които са имали едно или две лоши запознанства могат да бъдат напрегнати или нервни, когато нови кучета дойдат да се запознаят с тях. Когато имат съмнение, те могат да изберат да държат тези непознати кучета настрана.
Агресията и защитният лай са още по-лоши за кучета, които са на каишка и ето защо. Представете си, че се разхождате и видите някой, от който сте си изпатили при запознанството ви. Можете да пресечете улицата, за да го отминете. Но сега си представете, че сте завързани за стълб с повод дълъг 6 метра и знаете, че няма как да се разминете. Следващото, което остава на кучо е да опита атаката и лая си, за да уплаши приближаващия се неприятел.
Превантивни мерки при запознаване с други кучета
Посещение на обучителни класове с други кученца могат да решат проблема със запознаването. Така кученцата могат да играят с подбрани другарчета, като имат прекъсвания на всеки няколко минути, в които стопаните ги извикват при себе си и ги карат да легнат или седнат, докато се успокоят. Кученцата се научават да контролират себе си и играта не излиза от контрол. Веднъж спокойни, могат да се върнат отново към играта като вид награда. Последваща разходка в парка също е важна и полезна награда. При среща с непознати е важно да държите кучо леко настрана със свободно отпуснат повод. Хубаво е кучовците да се запознаят, докато са един до друг, като не им давате възможност да се вглеждат взаимно и да започнат битка. Ако се превъзбудят или се напрегнат, бързо отклонете вниманието на кучо като го накарате да тича след вас сякаш участва в забавна надпревара.
Собствениците на малки кучета също трябва да осъзнаят, че могат да имат нужда от обучение от треньор или пък че трябва да намерят подходящи партньори за игра по размер, енергия и нрав на своите малки другари. Някои кучета могат да имат нужда от общуване с по-възрастни, уверени и спокойни кучета, които ясно да покажат на малкия, че определени поведения не се толерират, без да го наранят.
Цялото общуване и запознаване между кучетата иска постоянно внимание на стопанина по начина, по който наблюдава детето си. Така разходките в парка ще се превърнат в удоволствие и в едно по-спокойно място за игра.
Общуването с кучо
Един от най-трудните за научаване езици при хората е този на кучето. Много често командите и жестовете, на които хората се опитват да научат своя домашен любимец остават неразбрани и последвани от странен поглед. При проучване между собствениците на кучета е установено, че стопаните използват толкова успешно, колкото и неуспешно разтълкувани жестове.
Как да се приближим към непознато куче
Много хора не разбират защо кучо се страхува от тях, когато те очевидно правят приятелски жестове. Ако се поставите обаче в позицията на му, картината изглежда по друг начин. Представете си, че ваш приятел ви хвърли тарантулата си към вас и ви каже, че тя е изключително приятелски настроена и има прекрасно изражение. Ще се почувствате ли сигурни?
Не – единственият начин да свикнете с паяка е да се запознаете с него постепенно с вашето темпо. Това означава той да бъде определено време на масата или друго място, където можете да контролирате разстоянието между вас. После, когато сте готови, вие постепенно да се приближавате, за да го разгледате и дори да го докоснете. Същото е и при кучетата. Не всички кучета са толкова приятелски настроени към запознанства с непознати на улицата. Ако навлезете прекалено бързо в пространството на кучо, той може да се почувства застрашен и несигурен в намеренията ви.
Ако от друга страна сте клекнали и гледате леко настрани, той може да се приближи към вас и да ви подуши. Щом веднъж се успокои, вие можете спокойно да го погалите под брадичката или врата или отстрани на тялото му. Предлагането на лакомства също е бърз процес за сприятеляване.
(Тренировката на Лора и Макс – Светлана Ангелова)
Не правете бързи движения, които ще го уплашат или ще го накарат да избяга. Ситуацията е подобна на тази с големия паяк. Когато сте готови да разгледате и докоснете тарантулата, ако тя случайно мръдне, вие може би дори ще подскочите от страх. За вас тези движения ви карат да си представите как тарантулата скача и ви захапва, докато за самата нея те могат да бъдат дори символ на приятелство. Затова не се надвесвайте или протягайте над главата на кучо. Движете се бавно и гладко, за да му дадете шанс да се отдръпне. Винаги гледайте сигналите, които той излъчва. Ако е напрегнат или уплашен, с очи, което са втренчени или пък гледа настрани, докато го галите, това е символ, че има нужда от пространството си. Същото се отнася ако езикът му се подава и прибира от устата му прекалено често.
Езикът на тялото, който едно куче излъчва по време на среща, говори за това как ще протече тя. Кучето трябва да е спокойно, с отпуснати мускули, а не напрегнати и стегнати. Погледът му трябва да бъде мек. А опашката да се размята или да виси свободно, но никога да не замръзва внезапно.
Фейсбук група "Аз Обичам Бигъл" 