Обучение на бигъл – съвети от групата

Публикувам тук един доста обективен и полезен пост от групата ни, чийто автор Иглика Ганева. Отнася се за обучението ни бигълчета и кучета като цяло с цел да ги научим да не ни ръмжат/нападат, когато посегнем към храната им. Постът започва от тук надолу:

Относно ръмженето на бигълчетата, ако посегнете към купичката им, или храна паднала на пода:

Скъпи приятели, искам да ви споделя, че нашата добричка Бюти не всякога е била добричка, а е целенасочено възпитавана в “доброта”, тъй като отговорността за опазването на две деца у дома от евентуално нахапване от кучето е на стопаните.
Ще се опитам да ви дам някои от нашите “трикове”, които да опитате. За да я възпитаваме правилно бяхме изчели 3 книги за отглеждането и възпитанието на домашно куче. Това е акт на отговорност, както към децата в семейството, така и към самото куче (от послушанието му зависи здравето и живота му при разходки навън, все пак.)

Първо, изхождайки от психологията на кучето, всеки стопанин на куче трябва да осъзнае, че то възприема семейството като своята глутница.
Във всяка глутница има йерархия и съответно: ВОДАЧ! Разберете, че без излишна грубост ВИЕ трябва да демонстрирате на своя домашен любимец, че сте водачът на глутницата! 🙂 Това става чрез строгост при определени ситуации, за които в никакъв случай не бива да отстъпвате. Ако веднъж при дадена ситуация реагирате по един начин, а после в същата ситуация при друг повод – по друг начин, това подава объркващи сигнали на кучето. То трябва да е напълно убедено, че при ситуация “Хикс” вие реагирате “Еди-Как-Си”. И това е константа, която не търпи промяна. Например: искате да го отучите да се качва на дивана. Тогава по колкото и пъти на ден да ви се налага да го карате да слиза, или да парирате опити, преди да се е качило още, вие оставайте непоколебими в командата “Слез долу!” или каквото там казвате. Ако ще и по 50 пъти на ден да е.

Пепър на Silvia Gajer-Dimitrova‎

Трябва постоянство.
И лакомства за наградки.
А в някои случаи и вестник, с който в крайни случаи сме си послужвали за плясване – той създава повече голям шум, а не болка, и именно този шум заедно със строгия тон на стопанина е “коригращият неприемливо поведение”. Когато вестникът изиграе три-четири пъти ролята си, вече работи по-опростения начин – само с посягане към него. А впоследствие и изобщо без вестник – само строг тон и команда.

Командите трябва да са винаги една и съща дума. Или израз. Не веднъж да казвате “Пусни”, друг път “Остави”, или “Дай”, “Чакай де”, “Я веднага да пуснеш това” и тем подобни. Като искате да пусне нещо му казвате: “Остави!” всеки път. Повторението на съответната дума, която трябва да заучи НЕ Е неограничен брой пъти. Имам предвид, не му сервирайте канонада от “Остави! Остави! Остави! Остави! Остави! Остави! Остави!”. Препоръките са повторението на командата да е еднократно (едно-единствено “Остави!” последвано от пауза, за да възприеме думата слухово) и едва след няколко секунди (например 5-6) да повторите думата. Все пак целта е да научи самата дума, нали, а не да научи команда “остави-остави-остави-остави-остави-остави-остави-остави!” просто защото многото думи ги объркват. Нека научи кратки думи или изрази от по 2 думи. Когато обучавате кучето непременно трябва да му показвате (някак си) строгост, сериозност, неотстъпление и любов ЕДНОВРЕМЕННО. Труден баланс, нали? 🙂 Когато го обучавате включете “специалния си тон за обучение” – например, ако по принцип, когато си играете го лигавите с по-висок тембър и използвате закачливи думи и интонации, то когато ще го обучавате пуснете по-нисък равен глас и демонстрирайте, че сега НЯМА ДА ИГРАЕМ, а ЩЕ УЧИМ. Кучетата имат отличен слух и се ориентират по интонацията в гласа ни повече отколкото по точните думи, които говорим. За пример ще ви кажа, че ако на Бюти с лигав, закачлив тон ѝ кажа “Слез долу!” тя няма да разбере, че ѝ казвам да слезе от дивана, а радостно ще почне да маха с опашка и ще се кокори с щастлива физиономия 🙂 . И обратното, ако със строг, нисък глас и леко през зъби ѝ кажа “Кой ще получи наградка сега?” няма да разбере, че ще получи лакомство, а напротив ще ѝ клюмнат ушите и ще започне да гледа виновно. 🙂
Интонацията е много важна за командите.

Сега вече за купичката с храна.

Препоръчва се кучето да се храни, след като водачът се е нахранил. Това е много досадно да бъде преминато като период, но трябва да останете твърди защото това е основополагащо за вземането на ролята ви на ВОДАЧ НА ГЛУТНИЦАТА! При нас се превръщаше в много неприятен период защото хранене, след хранене не можехме да се храним спокойно, а падаше едно обикаляне на Бюти около масата, мятане на жални погледи, побутване с муцуна и пр. (Сега, след като всеки е наясно с ролята си – Бюти знае, че не е Алфа-та, вече ѝ позволяваме да ни “пречи” около масата, но чак, когато я бяхме убедили, че водачът на глутницата не е тя и не тя определя кой-кога-и какво ще яде!)

Защо ни се наложи да учим Бюти за храненето. Защото още около първия месец, откакто Бюти беше с нас у дома (т.е. на около 4 месеца), при предложение на дъщеря ни (беше на 7 и половина години) да нахрани тя кученцето ние се съгласихме и я пратихме с Бюти при купичките в банята, където е мястото ѝ за хранене. След около минута дъщеря ни дойде разстроена и каза, че кучето я ръмжи ѝ и се зъби, когато видяла дълъг косъм (вероятно от моята коса), попаднал в купичката ѝ и тя се опитала да посегне да го махне. Ние отидохме в банята и си мислехме, че ръмжи на малката, защото няма респект от нея. Но се оказа, че и ние с мъжът ми като посягахме реагираше със зъбене и ръмжене и нервно си брани храната опитвайки се да я изяде неспокойно и по-бързо от обикновено.
Тогава мъжът ми (за да не го ухапе) донесе вестник навит на руло и с команди “Остави!”, на които я беше учил, при игра с топка (там използвахме “Донеси! и мятаме топката и като се върне с топката “Остави!”, за да я пусне от устата си – много кучета носят топка и пръчка, но отказват да ги пуснат на стопанина си при команда, а пускат когато те си решат – това също означава, че кучето ви няма респект от вас, а счита, че то е по-високо в йерархията и то определя колко да си дъвче пръчката/топката) и размахаване на вестника между Бюти и купичката ѝ, придърпа купичката с оставащата храна и я вдигна на високо. Съответно храната ѝ бе отнета и не получи оставащото в купичката до следващото хранене.

На следващото хранене, мъжът ми направи това, което сме чели:
отиваш с кучето при паничката му, като храната (в случая най-добре сухи гранули) са в плик в ръката ти. Заставяш кучето да стои на разстояние от плика в ръцете ти и пак повтаряш да прекрати опитите да се навира в ръцете ти със съответната команда (при нас “Остави!” е командата за прекратяване на действие, което е лошо/нежелано). Кучето стои настрани и пристъпя насам натам/нервничи, а шепата е в плика и взима толкова гранули, колкото да не изпадват от шепата. Вадите ръката от плика и както е свита в юмрук, който съдържа няколкото гранули поставяте ръката си в купичката, без да пускате гранулите от шепата си. Кучето ще започне да души и ближе ръката ви, а може и със зъбки да се опита да “измъкне” гранулки от пролуките между пръстите ви. Вие оставате непоклатими и не отваряте шепа, а ако опитва да гризва казвате “Не!” или пак “Остави!”. Ако не спира, махате неотворената си шепа от купичката, за да разбере, че докато не се спре, няма да яде. След известно време отваряте шепата над купичката му с команда “Вземи!” и обръщате така шепата си, че да яде гранулките от шепата ви, а изпадналите в купичката пак да са около ръката ви – т.е. ръката ви е в купичката, но самата ви ръка е също купичка, разбирате ли? НЕ СИ МАХАТЕ РЪКАТА ОТ ТАМ – тя остава вътре в купичката без да мърда и без да му пречи, просто като “част от интериора”, докато муцунката му снове около ръката в купичката и обира гранулките.

Херкулес на Александър Ивайло

То трябва да свикне с гледката на ръката ви в купичката. (Купата е ваша, не негова! След хранене я вдигайте. Вадете я само, когато ще го храните – така то ще възприеме, че купичката е ваша собственост и няма да я брани!).

Следва пак същото – отстранявате кучето на педя-две от купичката, бъркате в плика, стисвате в шепа гранулките и пак в юмрук държите ръката си в купичката, без да пускате гранулките, повтаряйки команда “Нееее!”, или “Остави”, докато не се успокои поне малко (5-10-15 секунди) и ако трябва си помагате с другата ръка да отстраните кучето от купичката и опитите да измъкне от юмрука ви гранулките. Отваряте шепа, чак, когато многократно сте го избутвали от купичката. И пак му казвате “Вземи!” и държите ръката си в купичката, а то яде от и около ръката ви. И така – шепа по шепа, повтаряте едни и същи действия и едни и същи команди с онзи строгия тон, който означава, че сте непоколебими и че това е начина, по който искате ВИЕ то да се нахрани. Целта е да му покажете, че:
– вие командвате
– вие контролирате нещата
– храната НЕ Е негова, а ВАША
– вие давате храната, когато решите
– то ще я яде, когато позволите
– храната в купичката идва от ръката ви, а ако ръмжи по ръката ви, няма да получи храна.

След няколко хранения по този начин опитайте да пуснете храната в купичката и когато то започне след командата ви “Вземи!” да яде около ръката ви, прекъснете храненето при оставащи 2-3 гранулки в купичката, с команда “Остави!” и вдигнете купичката на педя-две от муцунката му. Ако опитва да я “догони”, контролирате поведението му с “Не!” и с отблъсване с другата ръка. Като минат 10-тина секунди спуснете пак купичката да си дояде гранулките. Следва отново: шепата в плика, шепата в купичката, “Вземи!” отваряте шепата, хапва малко, “Остави!” и вдигате купичката. Говорите му “Нееее!” “Остави!” и го избутвате да не я достига, после казвате “Вземи!” и спускате паничката да си обере гранулките в нея.

Следващ етап е: пълните на високо от кучето паничката с половин доза гранулки и го заставяте да чака. Спускате купичката на пода и си държите ръката в храната му – команда “Вземи!” и държите ръката си вътре. За разлика от предишното упражнение (но само след като вече е свикнало ръката ви да е в купата му) сега вече малко мърдате ръката си и от време на време, както е вътре му подавайте към муцунката някоя и друга гранулка с ласкав глас “Вземи!”, “Браво!”… Отново – хранене след хранене – по този начин да бъде, докато свикне.

Още по-следващ етап: Сипвате половина порция храната на кучето на високо и го заставяте да стои мирно (при нас е “Седни!” и “Стоооооой!”). След това оставате прав и слагате купичката много, много близо до краката си. За целта – разкрачете се и поставете купичката по към петите си, назад. Когато кучето се спусне към паничката, вие му преградете пътя с “Остави!” и пристъпяте с краката си така, че да затворите пътя към купичката му чрез краката си. То може да започне да обикаля около краката ви в опит да ви заобиколи, но вие парирайте опитите му и командвайте “Не!”, “Остави!”, показвайки му, че така няма да стане – трябва да остане спокойно и да чака командата за хранене: “Вземи!”. После разтваряте отново крака, така че купичката да е между ходилата ви и му кажете “Вземи!”. Нека се храни в присъствието на ходилата ви. Опитайте с команда “Остави!” и отново гардиране с краката, да го накарате да прекъсне храненето. После пак му позволете да продължи. След това сложете втората половина от храната по същия начин.
Някой може да каже “Ама не искам да го прекъсвам и притеснявам, докато се храни – нека се храни спокойно!”. Не, мили хора. Ще се храни неспокойно само известно време. Докато се убедите, че само при команда “Остави!” само се дръпва от купичката и спира да яде, докато отново не чуе “Вземи!”.

Защо това е толкова важно – защото, когато сме на разходка и съм я пуснала от повода ѝ, видя ли, че лапва нещо, виквам “Остави!” и тя прекратява. Това може да ѝ спаси живота! Дори да погълне първата хапка докато отреагирам, то втора хапка няма да има, а ако става дума за отрова – то тогава, това дали е изяла една хапка или две-три-пет е от ОГРОМНО значение! Пазете си кученцата, те са наши деца!

Другата важна причина да обучите кучето си как да се храни е да сте спокойни, че ако имате малко дете, което още не разбира и отиде да бърка в купичките на кучето, то няма да го захапе защото ТАЗИ ХРАНА И ТАЗИ КУПИЧКА НЕ СА НЕГОВИ И НЯМА ДА ЧУВСТВА НУЖДА ДА ГИ БРАНИ, а ще е научено, че ръката и краката на човек около купичката му са нещо съвсем нормално и че тази ръка и тези крака НЯМА ДА МУ ИЗЯДАТ ХРАНАТА, А МУ Я ДАВАТ! Вашите ръце и крака му дават храната и то е благодарно!

Относно ръмженето на бигълчетата, ако посегнете към купичката им, или храна паднала на пода:

Скъпи приятели, искам да ви споделя, че нашата добричка Бюти не всякога е била добричка, а е целенасочено възпитавана в “доброта”, тъй като отговорността за опазването на две деца у дома от евентуално нахапване от кучето е на стопаните.
Ще се опитам да ви дам някои от нашите “трикове”, които да опитате. За да я възпитаваме правилно бяхме изчели 3 книги за отглеждането и възпитанието на домашно куче. Това е акт на отговорност, както към децата в семейството, така и към самото куче (от послушанието му зависи здравето и живота му при разходки навън, все пак.)

Моти и Николета на Мария Георгиева

Първо, изхождайки от психологията на кучето, всеки стопанин на куче трябва да осъзнае, че то възприема семейството като своята глутница.
Във всяка глутница има йерархия и съответно: ВОДАЧ! Разберете, че без излишна грубост ВИЕ трябва да демонстрирате на своя домашен любимец, че сте водачът на глутницата! 🙂 Това става чрез строгост при определени ситуации, за които в никакъв случай не бива да отстъпвате. Ако веднъж при дадена ситуация реагирате по един начин, а после в същата ситуация при друг повод – по друг начин, това подава объркващи сигнали на кучето. То трябва да е напълно убедено, че при ситуация “Хикс” вие реагирате “Еди-Как-Си”. И това е константа, която не търпи промяна. Например: искате да го отучите да се качва на дивана. Тогава по колкото и пъти на ден да ви се налага да го карате да слиза, или да парирате опити, преди да се е качило още, вие оставайте непоколебими в командата “Слез долу!” или каквото там казвате. Ако ще и по 50 пъти на ден да е.

Командите трябва да са винаги една и съща дума. Или израз. Не веднъж да казвате “Пусни”, друг път “Остави”, или “Дай”, “Чакай де”, “Я веднага да пуснеш това” и тем подобни. Като искате да пусне нещо му казвате: “Остави!” всеки път. Повторението на съответната дума, която трябва да заучи НЕ Е неограничен брой пъти. Имам предвид, не му сервирайте канонада от “Остави! Остави! Остави! Остави! Остави! Остави! Остави!”. Препоръките са повторението на командата да е еднократно (едно-единствено “Остави!” последвано от пауза, за да възприеме думата слухово) и едва след няколко секунди (например 5-6) да повторите думата. Все пак целта е да научи самата дума, нали, а не да научи команда “остави-остави-остави-остави-остави-остави-остави-остави!” просто защото многото думи ги объркват. Нека научи кратки думи или изрази от по 2 думи. Когато обучавате кучето непременно трябва да му показвате (някак си) строгост, сериозност, неотстъпление и любов ЕДНОВРЕМЕННО. Труден баланс, нали? 🙂 Когато го обучавате включете “специалния си тон за обучение” – например, ако по принцип, когато си играете го лигавите с по-висок тембър и използвате закачливи думи и интонации, то когато ще го обучавате пуснете по-нисък равен глас и демонстрирайте, че сега НЯМА ДА ИГРАЕМ, а ЩЕ УЧИМ. Кучетата имат отличен слух и се ориентират по интонацията в гласа ни повече отколкото по точните думи, които говорим. За пример ще ви кажа, че ако на Бюти с лигав, закачлив тон ѝ кажа “Слез долу!” тя няма да разбере, че ѝ казвам да слезе от дивана, а радостно ще почне да маха с опашка и ще се кокори с щастлива физиономия 🙂 . И обратното, ако със строг, нисък глас и леко през зъби ѝ кажа “Кой ще получи наградка сега?” няма да разбере, че ще получи лакомство, а напротив ще ѝ клюмнат ушите и ще започне да гледа виновно. 🙂
Интонацията е много важна за командите.

Сега вече за купичката с храна.

Препоръчва се кучето да се храни, след като водачът се е нахранил. Това е много досадно да бъде преминато като период, но трябва да останете твърди защото това е основополагащо за вземането на ролята ви на ВОДАЧ НА ГЛУТНИЦАТА! При нас се превръщаше в много неприятен период защото хранене, след хранене не можехме да се храним спокойно, а падаше едно обикаляне на Бюти около масата, мятане на жални погледи, побутване с муцуна и пр. (Сега, след като всеки е наясно с ролята си – Бюти знае, че не е Алфа-та, вече ѝ позволяваме да ни “пречи” около масата, но чак, когато я бяхме убедили, че водачът на глутницата не е тя и не тя определя кой-кога-и какво ще яде!)

Защо ни се наложи да учим Бюти за храненето. Защото още около първия месец, откакто Бюти беше с нас у дома (т.е. на около 4 месеца), при предложение на дъщеря ни (беше на 7 и половина години) да нахрани тя кученцето ние се съгласихме и я пратихме с Бюти при купичките в банята, където е мястото ѝ за хранене. След около минута дъщеря ни дойде разстроена и каза, че кучето я ръмжи ѝ и се зъби, когато видяла дълъг косъм (вероятно от моята коса), попаднал в купичката ѝ и тя се опитала да посегне да го махне. Ние отидохме в банята и си мислехме, че ръмжи на малката, защото няма респект от нея. Но се оказа, че и ние с мъжът ми като посягахме реагираше със зъбене и ръмжене и нервно си брани храната опитвайки се да я изяде неспокойно и по-бързо от обикновено.
Тогава мъжът ми (за да не го ухапе) донесе вестник навит на руло и с команди “Остави!”, на които я беше учил, при игра с топка (там използвахме “Донеси! и мятаме топката и като се върне с топката “Остави!”, за да я пусне от устата си – много кучета носят топка и пръчка, но отказват да ги пуснат на стопанина си при команда, а пускат когато те си решат – това също означава, че кучето ви няма респект от вас, а счита, че то е по-високо в йерархията и то определя колко да си дъвче пръчката/топката) и размахаване на вестника между Бюти и купичката ѝ, придърпа купичката с оставащата храна и я вдигна на високо. Съответно храната ѝ бе отнета и не получи оставащото в купичката до следващото хранене.

На следващото хранене, мъжът ми направи това, което сме чели:
отиваш с кучето при паничката му, като храната (в случая най-добре сухи гранули) са в плик в ръката ти. Заставяш кучето да стои на разстояние от плика в ръцете ти и пак повтаряш да прекрати опитите да се навира в ръцете ти със съответната команда (при нас “Остави!” е командата за прекратяване на действие, което е лошо/нежелано). Кучето стои настрани и пристъпя насам натам/нервничи, а шепата е в плика и взима толкова гранули, колкото да не изпадват от шепата. Вадите ръката от плика и както е свита в юмрук, който съдържа няколкото гранули поставяте ръката си в купичката, без да пускате гранулите от шепата си. Кучето ще започне да души и ближе ръката ви, а може и със зъбки да се опита да “измъкне” гранулки от пролуките между пръстите ви. Вие оставате непоклатими и не отваряте шепа, а ако опитва да гризва казвате “Не!” или пак “Остави!”. Ако не спира, махате неотворената си шепа от купичката, за да разбере, че докато не се спре, няма да яде. След известно време отваряте шепата над купичката му с команда “Вземи!” и обръщате така шепата си, че да яде гранулките от шепата ви, а изпадналите в купичката пак да са около ръката ви – т.е. ръката ви е в купичката, но самата ви ръка е също купичка, разбирате ли? НЕ СИ МАХАТЕ РЪКАТА ОТ ТАМ – тя остава вътре в купичката без да мърда и без да му пречи, просто като “част от интериора”, докато муцунката му снове около ръката в купичката и обира гранулките.

То трябва да свикне с гледката на ръката ви в купичката. (Купата е ваша, не негова! След хранене я вдигайте. Вадете я само, когато ще го храните – така то ще възприеме, че купичката е ваша собственост и няма да я брани!).

Следва пак същото – отстранявате кучето на педя-две от купичката, бъркате в плика, стисвате в шепа гранулките и пак в юмрук държите ръката си в купичката, без да пускате гранулките, повтаряйки команда “Нееее!”, или “Остави”, докато не се успокои поне малко (5-10-15 секунди) и ако трябва си помагате с другата ръка да отстраните кучето от купичката и опитите да измъкне от юмрука ви гранулките. Отваряте шепа, чак, когато многократно сте го избутвали от купичката. И пак му казвате “Вземи!” и държите ръката си в купичката, а то яде от и около ръката ви. И така – шепа по шепа, повтаряте едни и същи действия и едни и същи команди с онзи строгия тон, който означава, че сте непоколебими и че това е начина, по който искате ВИЕ то да се нахрани. Целта е да му покажете, че:
– вие командвате
– вие контролирате нещата
– храната НЕ Е негова, а ВАША
– вие давате храната, когато решите
– то ще я яде, когато позволите
– храната в купичката идва от ръката ви, а ако ръмжи по ръката ви, няма да получи храна.

След няколко хранения по този начин опитайте да пуснете храната в купичката и когато то започне след командата ви “Вземи!” да яде около ръката ви, прекъснете храненето при оставащи 2-3 гранулки в купичката, с команда “Остави!” и вдигнете купичката на педя-две от муцунката му. Ако опитва да я “догони”, контролирате поведението му с “Не!” и с отблъсване с другата ръка. Като минат 10-тина секунди спуснете пак купичката да си дояде гранулките. Следва отново: шепата в плика, шепата в купичката, “Вземи!” отваряте шепата, хапва малко, “Остави!” и вдигате купичката. Говорите му “Нееее!” “Остави!” и го избутвате да не я достига, после казвате “Вземи!” и спускате паничката да си обере гранулките в нея.

Следващ етап е: пълните на високо от кучето паничката с половин доза гранулки и го заставяте да чака. Спускате купичката на пода и си държите ръката в храната му – команда “Вземи!” и държите ръката си вътре. За разлика от предишното упражнение (но само след като вече е свикнало ръката ви да е в купата му) сега вече малко мърдате ръката си и от време на време, както е вътре му подавайте към муцунката някоя и друга гранулка с ласкав глас “Вземи!”, “Браво!”… Отново – хранене след хранене – по този начин да бъде, докато свикне.

Още по-следващ етап: Сипвате половина порция храната на кучето на високо и го заставяте да стои мирно (при нас е “Седни!” и “Стоооооой!”). След това оставате прав и слагате купичката много, много близо до краката си. За целта – разкрачете се и поставете купичката по към петите си, назад. Когато кучето се спусне към паничката, вие му преградете пътя с “Остави!” и пристъпяте с краката си така, че да затворите пътя към купичката му чрез краката си. То може да започне да обикаля около краката ви в опит да ви заобиколи, но вие парирайте опитите му и командвайте “Не!”, “Остави!”, показвайки му, че така няма да стане – трябва да остане спокойно и да чака командата за хранене: “Вземи!”. После разтваряте отново крака, така че купичката да е между ходилата ви и му кажете “Вземи!”. Нека се храни в присъствието на ходилата ви. Опитайте с команда “Остави!” и отново гардиране с краката, да го накарате да прекъсне храненето. После пак му позволете да продължи. След това сложете втората половина от храната по същия начин.
Някой може да каже “Ама не искам да го прекъсвам и притеснявам, докато се храни – нека се храни спокойно!”. Не, мили хора. Ще се храни неспокойно само известно време. Докато се убедите, че само при команда “Остави!” само се дръпва от купичката и спира да яде, докато отново не чуе “Вземи!”.

Защо това е толкова важно – защото, когато сме на разходка и съм я пуснала от повода ѝ, видя ли, че лапва нещо, виквам “Остави!” и тя прекратява. Това може да ѝ спаси живота! Дори да погълне първата хапка докато отреагирам, то втора хапка няма да има, а ако става дума за отрова – то тогава, това дали е изяла една хапка или две-три-пет е от ОГРОМНО значение! Пазете си кученцата, те са наши деца!

Алия на Живко Станев

Другата важна причина да обучите кучето си как да се храни е да сте спокойни, че ако имате малко дете, което още не разбира и отиде да бърка в купичките на кучето, то няма да го захапе защото ТАЗИ ХРАНА И ТАЗИ КУПИЧКА НЕ СА НЕГОВИ И НЯМА ДА ЧУВСТВА НУЖДА ДА ГИ БРАНИ, а ще е научено, че ръката и краката на човек около купичката му са нещо съвсем нормално и че тази ръка и тези крака НЯМА ДА МУ ИЗЯДАТ ХРАНАТА, А МУ Я ДАВАТ! Вашите ръце и крака му дават храната и то е благодарно!

Показвайте твърдост и любов едновременно – хем да разбира, че храната му зависи от вас, хем да усеща, че вие няма да го лишите от храна, а само искате то да се храни по определения от вас начин.

Когато хранене, след хранене свикне да яде по този начин, може да го научите, докато му приготвате храната да седи мирно и да чака без да снове и подскача. Обучили сме я даже след като ѝ пуснем купичката на пода на банята, тя да си остава седнала в коридора и да чака команда. После излизам от банята, тръгвам си по коридора, влизам в хола, а тя още седи и чака командата “Вземи!”. Може да мине и минута дори, преди да ѝ се каже “Вземи” и тя ще чака. Това, разбира се, отново не е с цел да си мъчим кученцето. Целта е да се вслушва в командите, защото те са за нейно добро (вече обясних за разходките). А ако тя е добре и всякак ѝ показваме обичта си, тя е щастлива с нас – и тогава и ние сме добре, и сме щастливи с нея! Много!
Много, много я обичаме!
Но отглеждането на кученце, включва в себе си и възпитаването му. Изисква и любов, и строгост, и да сме по-упорити, отколкото бигъла е! А те са много упорити, наистина!
Да имаш куче е радост и отговорност в едно!
Бюти е добричка, защото сме ѝ помогнали да бъде такава, а и самият ѝ характер е благ, но ето как можеше да “изпуснем” положението и от добричка, да я превърнем в злобарката, която ръмжи, ако ѝ посегнеш към купичката. Това поведение бе коригирано и сега – бъркайте ѝ в купата, колкото си искате 🙂
Дано и вие да сполучите с обучението на вашето бигълче.
Обичайте и възпитавайте.

Показвайте твърдост и любов едновременно – хем да разбира, че храната му зависи от вас, хем да усеща, че вие няма да го лишите от храна, а само искате то да се храни по определения от вас начин.

Когато хранене, след хранене свикне да яде по този начин, може да го научите, докато му приготвате храната да седи мирно и да чака без да снове и подскача. Обучили сме я даже след като ѝ пуснем купичката на пода на банята, тя да си остава седнала в коридора и да чака команда. После излизам от банята, тръгвам си по коридора, влизам в хола, а тя още седи и чака командата “Вземи!”. Може да мине и минута дори, преди да ѝ се каже “Вземи” и тя ще чака. Това, разбира се, отново не е с цел да си мъчим кученцето. Целта е да се вслушва в командите, защото те са за нейно добро (вече обясних за разходките). А ако тя е добре и всякак ѝ показваме обичта си, тя е щастлива с нас – и тогава и ние сме добре, и сме щастливи с нея! Много!
Много, много я обичаме!
Но отглеждането на кученце, включва в себе си и възпитаването му. Изисква и любов, и строгост, и да сме по-упорити, отколкото бигъла е! А те са много упорити, наистина!
Да имаш куче е радост и отговорност в едно!
Бюти е добричка, защото сме ѝ помогнали да бъде такава, а и самият ѝ характер е благ, но ето как можеше да “изпуснем” положението и от добричка, да я превърнем в злобарката, която ръмжи, ако ѝ посегнеш към купичката. Това поведение бе коригирано и сега – бъркайте ѝ в купата, колкото си искате 🙂
Дано и вие да сполучите с обучението на вашето бигълче.
Обичайте и възпитавайте.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s